Андрей Фурсов: Нашето предимство пред Запада е, че ние го разбираме по-добре, отколкото той нас
Следвайте " Гласове " в
Автор: Андрей Фурсов,
У нас съществува несъмнено недоумение на западното общество. На това по какъв начин то е устроено, на неговата трудност. И това недоумение има фундаментален темперамент. Ето с какво е обвързвано то: сложността на западното общество е институционална трудност. Когато продавачката в американски магазин ти се усмихва, на теб ти се усмихва системата. Сложността на нашето общество има характера на неофициалните връзки и социокултурните връзки. Затова, с цел да успее междинният човек в западното общество, би трябвало да бъде по-прост от обществото. Да бъде зъбчато колело. А при нас би трябвало да бъде по-сложен от обществото и да умее като сърфист да се носи по вълните на неофициалните връзки. Затова и нашето обучение би трябвало да бъде литературоцентрично.
И доста хубаво Джон Ле Каре споделя на Йосиф Бродски, с който са били близки: „ Знаеш ли, Джоузеф, руснаците са разбрали за логиката на психиката доста повече преди Фройд, в сравнение с след Фройд, тъй като вие, руснаците, имате забележителни психически романи от XIX век. “ Затова ние доста постоянно бъркаме по отношение на Запада. По-рядко бъркаме по отношение на Изтока. Него го усещаме по-добре. Но все пак, нашата картина за Запада и Изтока е по-вярна, в сравнение с тяхната за Русия.
„ Хрумна ми за какво англосаксонският вид на европейската цивилизация поставя подобен великански акцент върху естествено-научната област на знанието. Това облекчава задачата им да вкарат филантропичното и общественото познание в сянка, да го маргинализират и опошлят. А това е нужно, с цел да може спокойничко, не с чиста душа, а с чиста бездушност да пренебрегват разликите в културите, менталностите и цивилизациите. За съпоставяне виж безконечното господство на филантропичните предмети в китайската цивилизация. “ Андрей Парибок
Никога няма да не помни, преди 25 години в Института по научна информация, където работех, дойде германка. Пишеше дисертация. Не помня точната форулировка, само че смисълът беше подобен: разбор на метода, по който в Русия предметите се употребяват не по предопределение. Имаше и образец. Тя влиза в счетоводството, а там отглеждат цветя. Разрязват 2-литрова бутилка от вода и се получава саксия за растения. Или да кажем, подобен образец – брава на плевня и с цел да не капе вода, същата таква бутилка от 2 литра се отрязва, закрепя се с гвоздей и – готово! Тя имаше доста такива образци. Можем да си спомним и предаването „ Много сръчни ръце “... (популярно телевизионно предаване, в което звезди майсторят разнообразни неща от подръчни материали – б.пр.)
Цивилизованият човек употребява предметите за това, за което са предопределени, варварите ги употребяват за други неща. Не знам тази история от първо лице. Ако бях участвал персонално, щях да разкажа историята, която татко ми ми разказваше, за това по какъв начин сме спечелили войната. Той беше авиатор. И споделяше по този начин: в случай че на немците им се счупи мотора – край, сбогом! Не летят повече. Нашият мотор работи, само че дрънчи. Какво вършим ние? Омотаваме го с тел и – напред! Никой не се разруши. Разбиваха се по други аргументи...
Ние в действителност имахме нищожен живот, който ни принуди да сме доста изобретателни и да използваме движимостите по този начин, както го вършим. И това още веднъж поражда недоумение от Запад и от Изток. Но все пак, ние ги разбираме по-добре, в сравнение с те – нас. И в това е нашето преимущество.
И тук има още нещо значимо. А точно, че ние не желаеме да ги променяме: Както живеете, по този начин си живейте! А те желаят да трансформират нас. При нас е в действие поговорката: „ Ако желаете ми казвайте тенджера, само че единствено не ме слагайте на печката! “. Те непрекъснато се пробват да ни назовават тенджера и да ни набутат в печката.
„ Лидерът на външната политика на Европа Борел декларира, че „ Европа е градина. Ние направихме градина... Останалият свят, огромна част от другите страни по света – и вие доста добре знаете това – те не са напълно градина. Голяма част от останалия свят е джунгла, а джунглите имат способността да завладяват градините. “
Чърчил разбираше ситуацията на Европа надалеч по-добре от Борел. В 1914 година той декларира: „ Ние не сме младежи с чиста съвест и нищожно завещание... Ние сме завзели изцяло непропорционална част от благосъстоянията на света. Ние попучихме териториите, които искахме и нашата безметежна приятност от големите, блестящи благосъстояния, добити главно с принуждение, се опазват главно със мощ, което другите постоянно не намират за толкоз основателно, колкто то е за нас. “ Джоузеф Масад
„ Джунглата е открита биоценоза, това е комплицирана, саморегулираща се система с противоположни връзки, всякаква интервенция в която може единствено да навреди. А градината е монокултура, в която всичко нежелано се афишира за бурен и безпощадно се отстранява. Градината е затвор за растения, това е биоценоза, която е разрушена в интерес на определени растения. Градината не може да съществува без градинар и без торене извън, от друга, естествена биоценоза. “
От втората половина на XIX в. у нас стартират да се развиват две тълкования на съветската история, само че и двете са западноцентрични: демократичната и марксистката. И двете тълкования постановяваха на руснаците реалии, понятиен уред и показа, които отразяват изцяло различен, непознат опит. И съветската интелигенция, и част от съветското дворянство разглеждаха Русия, гледаха на Русия със западни очи. Но като цяло в Русия стана това, което стана в доста страни, които бяха привлечени в орбитата на капиталистическата система – рецесия на националната еднаквост.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Автор: Андрей Фурсов,
У нас съществува несъмнено недоумение на западното общество. На това по какъв начин то е устроено, на неговата трудност. И това недоумение има фундаментален темперамент. Ето с какво е обвързвано то: сложността на западното общество е институционална трудност. Когато продавачката в американски магазин ти се усмихва, на теб ти се усмихва системата. Сложността на нашето общество има характера на неофициалните връзки и социокултурните връзки. Затова, с цел да успее междинният човек в западното общество, би трябвало да бъде по-прост от обществото. Да бъде зъбчато колело. А при нас би трябвало да бъде по-сложен от обществото и да умее като сърфист да се носи по вълните на неофициалните връзки. Затова и нашето обучение би трябвало да бъде литературоцентрично.
И доста хубаво Джон Ле Каре споделя на Йосиф Бродски, с който са били близки: „ Знаеш ли, Джоузеф, руснаците са разбрали за логиката на психиката доста повече преди Фройд, в сравнение с след Фройд, тъй като вие, руснаците, имате забележителни психически романи от XIX век. “ Затова ние доста постоянно бъркаме по отношение на Запада. По-рядко бъркаме по отношение на Изтока. Него го усещаме по-добре. Но все пак, нашата картина за Запада и Изтока е по-вярна, в сравнение с тяхната за Русия.
„ Хрумна ми за какво англосаксонският вид на европейската цивилизация поставя подобен великански акцент върху естествено-научната област на знанието. Това облекчава задачата им да вкарат филантропичното и общественото познание в сянка, да го маргинализират и опошлят. А това е нужно, с цел да може спокойничко, не с чиста душа, а с чиста бездушност да пренебрегват разликите в културите, менталностите и цивилизациите. За съпоставяне виж безконечното господство на филантропичните предмети в китайската цивилизация. “ Андрей Парибок
Никога няма да не помни, преди 25 години в Института по научна информация, където работех, дойде германка. Пишеше дисертация. Не помня точната форулировка, само че смисълът беше подобен: разбор на метода, по който в Русия предметите се употребяват не по предопределение. Имаше и образец. Тя влиза в счетоводството, а там отглеждат цветя. Разрязват 2-литрова бутилка от вода и се получава саксия за растения. Или да кажем, подобен образец – брава на плевня и с цел да не капе вода, същата таква бутилка от 2 литра се отрязва, закрепя се с гвоздей и – готово! Тя имаше доста такива образци. Можем да си спомним и предаването „ Много сръчни ръце “... (популярно телевизионно предаване, в което звезди майсторят разнообразни неща от подръчни материали – б.пр.)
Цивилизованият човек употребява предметите за това, за което са предопределени, варварите ги употребяват за други неща. Не знам тази история от първо лице. Ако бях участвал персонално, щях да разкажа историята, която татко ми ми разказваше, за това по какъв начин сме спечелили войната. Той беше авиатор. И споделяше по този начин: в случай че на немците им се счупи мотора – край, сбогом! Не летят повече. Нашият мотор работи, само че дрънчи. Какво вършим ние? Омотаваме го с тел и – напред! Никой не се разруши. Разбиваха се по други аргументи...
Ние в действителност имахме нищожен живот, който ни принуди да сме доста изобретателни и да използваме движимостите по този начин, както го вършим. И това още веднъж поражда недоумение от Запад и от Изток. Но все пак, ние ги разбираме по-добре, в сравнение с те – нас. И в това е нашето преимущество.
И тук има още нещо значимо. А точно, че ние не желаеме да ги променяме: Както живеете, по този начин си живейте! А те желаят да трансформират нас. При нас е в действие поговорката: „ Ако желаете ми казвайте тенджера, само че единствено не ме слагайте на печката! “. Те непрекъснато се пробват да ни назовават тенджера и да ни набутат в печката.
„ Лидерът на външната политика на Европа Борел декларира, че „ Европа е градина. Ние направихме градина... Останалият свят, огромна част от другите страни по света – и вие доста добре знаете това – те не са напълно градина. Голяма част от останалия свят е джунгла, а джунглите имат способността да завладяват градините. “
Чърчил разбираше ситуацията на Европа надалеч по-добре от Борел. В 1914 година той декларира: „ Ние не сме младежи с чиста съвест и нищожно завещание... Ние сме завзели изцяло непропорционална част от благосъстоянията на света. Ние попучихме териториите, които искахме и нашата безметежна приятност от големите, блестящи благосъстояния, добити главно с принуждение, се опазват главно със мощ, което другите постоянно не намират за толкоз основателно, колкто то е за нас. “ Джоузеф Масад
„ Джунглата е открита биоценоза, това е комплицирана, саморегулираща се система с противоположни връзки, всякаква интервенция в която може единствено да навреди. А градината е монокултура, в която всичко нежелано се афишира за бурен и безпощадно се отстранява. Градината е затвор за растения, това е биоценоза, която е разрушена в интерес на определени растения. Градината не може да съществува без градинар и без торене извън, от друга, естествена биоценоза. “
От втората половина на XIX в. у нас стартират да се развиват две тълкования на съветската история, само че и двете са западноцентрични: демократичната и марксистката. И двете тълкования постановяваха на руснаците реалии, понятиен уред и показа, които отразяват изцяло различен, непознат опит. И съветската интелигенция, и част от съветското дворянство разглеждаха Русия, гледаха на Русия със западни очи. Но като цяло в Русия стана това, което стана в доста страни, които бяха привлечени в орбитата на капиталистическата система – рецесия на националната еднаквост.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ